Наистина ли се споразумяха за името на Македония?
Това е " огромна дипломатическа победа и огромен исторически късмет ", съобщи гръцкият министър председател Алексис Ципрас в телевизионно послание във вторник вечерта. В края на краищата " северните съседи " се съгласиха да преименуват страната си на " Северна Македония ". Това име, добави Ципрас, ще би трябвало да бъде възприето от всички останали страни в света.
Под въпрос е обаче дали ще се стигне до такава степен, защото над 140 страни към този момент са признали публично дребната балканска страна под името, което е записано в конституцията ѝ – т.е. " Република Македония ". Политологът Йоргос Цогополус счита, че всичко ще зависи от това дали всички страни в света фактически ще възприемат новото име. Политологът от атинския Институт за интернационалните връзки Константинос Филис счита, че " главната тенденция е позитивна ". Според него обаче би трябвало да бъдат доуточнени някои въпроси. Например дали Гърция ще признае и македонския език, както и съществуването на " северномакедонско " поданство.
Според непотвърдени информации на гръцките медии, Алексис Ципрас и неговият сътрудник Зоран Заев ще се срещнат идните дни в района на Преспанското езеро, с цел да подпишат съглашението. Преди това македонският външен министър Никола Иванов ще посети Берлин.
Гръцкият външен министър е оптимист
В понеделник гръцкият външен министър Никос Коциас съобщи за телевизионния канал " Kontra Channel " следното: " Имаме потребност от съглашение, което да се окаже трайно и да се одобри от народите “. Според него, Гърция е постигнала няколко значими неща – да вземем за пример това, че към нея няма да могат да се предявяват териториални искания. Споразумението на процедура ще признае съществуващите граници и ще постави завършек на спекулациите за съществуването на малцинство в страната, съобщи още Коциас.
Спорът за името се води от над 25 години. След разпадането на Югославия през 1991 година дребната страна на север от Гърция разгласи независимостта си под името " Република Македония ". Гърция не признава това име, тъй като се притеснява от териториални искания към едноименната гръцка провинция. Дълго време другите гръцки държавни управления отхвърляха всяко компромисно име, което съдържаше прилагателното " македонски " под каквато и да е форма. Все отново през 1995 година двете страни реализираха краткотрайно съглашение, съгласно което Атина призна прилежащата страна под името " Бивша югославска република Македония ".
Скептиците в Гърция не желаят да употребяват и това име и избират да приказват за " скопска страна ". След левия завой в Атина през 2015 година и изключително след промяната на властта в Скопие през 2017 година и двете страни поставиха нови старания да решат разногласието за името. " След постигнатото единодушие сред Ципрас и Заев могат да стартират и договарянията за банкет на Република Северна Македония в НАТО ", споделя политологът Никос Филис.
Куриозите на атинската политика
В същото време вътрешнополитическата обстановка в Гърция е напрегната. Дяснопопулистката партия АНЕЛ, която е по-малък партньор в обединението на Ципрас, е изрично срещу всякакво компромисно решение по тематиката. " В това отношение не се е трансформирало нищо ", съобщи ръководителят на АНЕЛ и министър на защитата Панос Каменос на конференция във вторник. Той добави, че в случай че някои от неговите депутати в Народното събрание гласоподават за компромиса, ще бъдат изключени от партията. След това обаче изненада аудиторията като съобщи, че въпреки всичко ще поддържа ръководещата коалиция, в случай че Ципрас успее да прокара компромиса.
Без поддръжката на АНЕЛ Ципрас обаче не разполага с нужното болшинство в Народното събрание и ще се окаже подвластен от гласовете на опозиционните партии – и най-много от тези на социалистите. Ако Ципрас успее да се оправи с тази комплицирана обстановка, към куриозите на атинската политика ще се прибави още един. Точно социалистите, които са открита съпротива на настоящия министър председател и упорстват за нови избори, биха подсигурили политическото оцеляване на Ципрас, до момента в който личните му съдружници си играят на съпротива без да желаят да изоставен кабинета.
Под въпрос е обаче дали ще се стигне до такава степен, защото над 140 страни към този момент са признали публично дребната балканска страна под името, което е записано в конституцията ѝ – т.е. " Република Македония ". Политологът Йоргос Цогополус счита, че всичко ще зависи от това дали всички страни в света фактически ще възприемат новото име. Политологът от атинския Институт за интернационалните връзки Константинос Филис счита, че " главната тенденция е позитивна ". Според него обаче би трябвало да бъдат доуточнени някои въпроси. Например дали Гърция ще признае и македонския език, както и съществуването на " северномакедонско " поданство.
Според непотвърдени информации на гръцките медии, Алексис Ципрас и неговият сътрудник Зоран Заев ще се срещнат идните дни в района на Преспанското езеро, с цел да подпишат съглашението. Преди това македонският външен министър Никола Иванов ще посети Берлин.
Гръцкият външен министър е оптимист
В понеделник гръцкият външен министър Никос Коциас съобщи за телевизионния канал " Kontra Channel " следното: " Имаме потребност от съглашение, което да се окаже трайно и да се одобри от народите “. Според него, Гърция е постигнала няколко значими неща – да вземем за пример това, че към нея няма да могат да се предявяват териториални искания. Споразумението на процедура ще признае съществуващите граници и ще постави завършек на спекулациите за съществуването на малцинство в страната, съобщи още Коциас.
Спорът за името се води от над 25 години. След разпадането на Югославия през 1991 година дребната страна на север от Гърция разгласи независимостта си под името " Република Македония ". Гърция не признава това име, тъй като се притеснява от териториални искания към едноименната гръцка провинция. Дълго време другите гръцки държавни управления отхвърляха всяко компромисно име, което съдържаше прилагателното " македонски " под каквато и да е форма. Все отново през 1995 година двете страни реализираха краткотрайно съглашение, съгласно което Атина призна прилежащата страна под името " Бивша югославска република Македония ".
Скептиците в Гърция не желаят да употребяват и това име и избират да приказват за " скопска страна ". След левия завой в Атина през 2015 година и изключително след промяната на властта в Скопие през 2017 година и двете страни поставиха нови старания да решат разногласието за името. " След постигнатото единодушие сред Ципрас и Заев могат да стартират и договарянията за банкет на Република Северна Македония в НАТО ", споделя политологът Никос Филис.
Куриозите на атинската политика
В същото време вътрешнополитическата обстановка в Гърция е напрегната. Дяснопопулистката партия АНЕЛ, която е по-малък партньор в обединението на Ципрас, е изрично срещу всякакво компромисно решение по тематиката. " В това отношение не се е трансформирало нищо ", съобщи ръководителят на АНЕЛ и министър на защитата Панос Каменос на конференция във вторник. Той добави, че в случай че някои от неговите депутати в Народното събрание гласоподават за компромиса, ще бъдат изключени от партията. След това обаче изненада аудиторията като съобщи, че въпреки всичко ще поддържа ръководещата коалиция, в случай че Ципрас успее да прокара компромиса.
Без поддръжката на АНЕЛ Ципрас обаче не разполага с нужното болшинство в Народното събрание и ще се окаже подвластен от гласовете на опозиционните партии – и най-много от тези на социалистите. Ако Ципрас успее да се оправи с тази комплицирана обстановка, към куриозите на атинската политика ще се прибави още един. Точно социалистите, които са открита съпротива на настоящия министър председател и упорстват за нови избори, биха подсигурили политическото оцеляване на Ципрас, до момента в който личните му съдружници си играят на съпротива без да желаят да изоставен кабинета.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ